Какво всъщност означава водоустойчивостта

Обозначението за дълбочина върху часовника е най-погрешно разчитаната спецификация в бранша. То не е обещание за дълбочина. То е резултат от статичен тест под налягане в лаборатория, върху нов часовник, в неподвижна вода и при стайна температура.

Истинската вода не е нищо от изброеното. Плуването добавя динамично налягане далеч над статичния еквивалент; ръка, която влиза бързо във водата, може за миг да натовари корпуса доста над обозначението му. Горещата вода разширява метала и уплътненията с различна скорост. А петгодишно уплътнение не е ново уплътнение.

Затова обозначенията се нуждаят от превод.

Честният превод

• 3 ATM / 30 m — само пръски. Дъжд, миене на ръце. Не и душ, не и басейн. Тук са повечето елегантни часовници.
• 5 ATM / 50 m — най-много душ. Все още не и плуване, каквото и да подсказва числото.
• 10 ATM / 100 m — плуване и шнорхелинг. Това е първата степен, която наистина означава вода.
• 20 ATM / 200 m — плуване, шнорхелинг, любителски гмуркания.
• 30 ATM / 300 m и повече — гмуркане, със завинтваща се корона.

Часовник с надпис „water resistant“ без никакво число е часовник за 3 ATM, който не е искал да го признае.

Двете неща, които обезсилват всичко това

1. Незавита корона

Ако часовникът ви е със завинтваща се корона, обозначението важи само когато тя е завита докрай. Изтеглянето на короната, за да настроите часа, и забравянето да я завиете обратно е най-честата причина за щети от вода — а не инцидентите при гмуркане.

Направете си навик: настройте часа, после натиснете и завъртете, докато спре. Всеки път.

2. Старо уплътнение

Уплътненията са гумени. Гумата се втвърдява, сплесква се и губи еластичността си за около четири до пет години, по-бързо, ако часовникът се среща с топлина или хлор. Часовник за 200 m с уморени уплътнения не е часовник за 200 m и нищо отвън не ви го подсказва.

Ако наистина плувате с часовник, давайте уплътненията на тест под налягане на всеки две години. Не е скъпо и е единственият начин да знаете.

Какво да избягвате независимо от обозначението

• Горещи душове и сауни. Проблемът е топлината, не водата. Металът и гумата се разширяват с различна скорост, а парата намира процепа. Това поврежда повече часовници от плуването.
• Боравене с короната или бутоните под вода. При хронограф натискането на бутон под вода е директна покана за беда.
• Сапун и шампоан. Повърхностноактивните вещества намаляват повърхностното напрежение на водата и ѝ позволяват да мине покрай уплътнения, които биха удържали чиста вода. Затова „нищо му няма под душа“ е лош съвет дори при 10 ATM.
• Солена вода, оставена да изсъхне. Ако часовникът влезе в морето, изплакнете го след това със сладка вода. В процепите около короната и безела се образуват солни кристали, а те са абразивни.

Ако в часовника все пак влезе вода

Кондензът под стъклото означава, че водата вече е минала през уплътненията. Не чакайте да се изпари.

1. Изтеглете короната в положение за настройка — така отваряте път на влагата да излезе.
2. Дръжте часовника на топло и сухо място, но не горещо. Не върху радиатор, не със сешоар.
3. Занесете го при часовникар в рамките на няколко дни. Корозията в механизма започва бързо и излиза далеч по-скъпо от смяна на уплътненията.

Оризът не помага с нищо и вкарва прах в корпуса. Пропуснете го.

А когато го свалите

Подсушете корпуса и каишката, преди да приберете часовника. Мокър часовник в затворено чекмедже остава мокър сам срещу себе си и точно така по задния капак се появява бледият ръждив пръстен, който забелязвате чак при следващия сервиз.

Нужно му е само открито място над повърхността — това е и по-голямата част от смисъла на стойката.